Мистериозните „кръгове на смъртта: всеки живот в тях ще умре след 10-20 дни
Приказните кръгове на Намибия отдавна са известни по целия свят - тези мистериозни плешиви петна се намират из сухите пасища на ръба на пустинята Намиб. Образуването на тези странни зони се учи от учени от десетилетия и в последно време се трансформира в обект на доста диспути. Сега откривателите считат, че най-сетне са съумели да разрешат тази тайнственост.
В новото изследване екип от университета в Гьотинген в Германия и университета Бен-Гурион в Израел извърши обширна теренна работа. В резултат на това учените съумяха да схванат за какво всяко листо, родено в този „ вълшебен кръг “, е обречено да почине, пише SciTechDaily.
Резултатите от теренната работа демонстрират, че тревата изсъхва заради липса на вода в странните кръгове на Намибия. Най-горният пласт на почвата, висок 10-12 сантиметра, работи като самобитна „ зона на гибелта “, в която нищо живо не може да оцелее дълго. Учените са разкрили, че новата трева в тези кръгове в действителност умира 10 до 20 дни след дъжда.
Имайте поради, че по-рано учените допуснаха, че термитите могат да бъдат повода за „ кръговете на гибелта “ в пустинята Намиб. Новото изследване обаче не откри присъщи вреди в почвата. За задачите на проучването учените са анализирали 500 обособени тревисти растения в четири региона на Намиб: екипът е измерил дължината на корените и листата, а също по този начин е направил фотоси на тях. Освен това учените организираха няколкостотин измервания на влажността на почвата по време и след дъждовните сезони 2023-2024 година
Резултатите демонстрират, че горният пласт на локалната почва е доста предразположен на изсушаване. Така да вземем за пример по време и след дъждовния сезон влажността на почвата на тези места е 3-4 пъти по-ниска, в сравнение с в почвата на дълбочина към 20 сантиметра. Екипът откри също, че когато тревата пораства след изобилен дъжд, горният почвен пласт вътре в кръговете на гибелта е доста по-сух, в сравнение с извън. При тези условия прясно поникналите треви не могат да оцелеят: те изсъхват, без да могат да доближат по-дълбоките и влажни пластове на почвата с корените си, които са дълги приблизително 10 сантиметра.
В същото време многогодишните шубраци и тревата, растящи по краищата на „ кръговете на гибелта “, получават достъп до почвата на дълбочина 20-30 сантиметра или повече. Тези бучки трева позеленяват бързо след дъжд. Според първия създател на проучването, доктор Стефан Гецин, измерванията на екипа демонстрират също, че физическата проводимост на водата е извънредно висока през първите 20 дни след дъжд, изключително в горните пластове на почвата, само че понижава с дълбочината. Така многогодишните растения в действителност черпят вода от първите 10-20 сантиметра почва, като не оставят късмет на новата трева да оцелее.
Авторите на проучването считат, че кръглата форма на „ кръговете на гибелта “ евентуално се образува от самата трева, създавайки за себе си оптимален ресурс от вода в почвата. Гецин отбелязва, че такава самоорганизация в действителност може да се характеризира като „ просветеност на рой “, създадена вследствие на липса на запаси.
В новото изследване екип от университета в Гьотинген в Германия и университета Бен-Гурион в Израел извърши обширна теренна работа. В резултат на това учените съумяха да схванат за какво всяко листо, родено в този „ вълшебен кръг “, е обречено да почине, пише SciTechDaily.
Резултатите от теренната работа демонстрират, че тревата изсъхва заради липса на вода в странните кръгове на Намибия. Най-горният пласт на почвата, висок 10-12 сантиметра, работи като самобитна „ зона на гибелта “, в която нищо живо не може да оцелее дълго. Учените са разкрили, че новата трева в тези кръгове в действителност умира 10 до 20 дни след дъжда.
Имайте поради, че по-рано учените допуснаха, че термитите могат да бъдат повода за „ кръговете на гибелта “ в пустинята Намиб. Новото изследване обаче не откри присъщи вреди в почвата. За задачите на проучването учените са анализирали 500 обособени тревисти растения в четири региона на Намиб: екипът е измерил дължината на корените и листата, а също по този начин е направил фотоси на тях. Освен това учените организираха няколкостотин измервания на влажността на почвата по време и след дъждовните сезони 2023-2024 година
Резултатите демонстрират, че горният пласт на локалната почва е доста предразположен на изсушаване. Така да вземем за пример по време и след дъждовния сезон влажността на почвата на тези места е 3-4 пъти по-ниска, в сравнение с в почвата на дълбочина към 20 сантиметра. Екипът откри също, че когато тревата пораства след изобилен дъжд, горният почвен пласт вътре в кръговете на гибелта е доста по-сух, в сравнение с извън. При тези условия прясно поникналите треви не могат да оцелеят: те изсъхват, без да могат да доближат по-дълбоките и влажни пластове на почвата с корените си, които са дълги приблизително 10 сантиметра.
В същото време многогодишните шубраци и тревата, растящи по краищата на „ кръговете на гибелта “, получават достъп до почвата на дълбочина 20-30 сантиметра или повече. Тези бучки трева позеленяват бързо след дъжд. Според първия създател на проучването, доктор Стефан Гецин, измерванията на екипа демонстрират също, че физическата проводимост на водата е извънредно висока през първите 20 дни след дъжд, изключително в горните пластове на почвата, само че понижава с дълбочината. Така многогодишните растения в действителност черпят вода от първите 10-20 сантиметра почва, като не оставят късмет на новата трева да оцелее.
Авторите на проучването считат, че кръглата форма на „ кръговете на гибелта “ евентуално се образува от самата трева, създавайки за себе си оптимален ресурс от вода в почвата. Гецин отбелязва, че такава самоорганизация в действителност може да се характеризира като „ просветеност на рой “, създадена вследствие на липса на запаси.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ